Теодор Караколев
Проектът "Театър на отговорността" включи 3 социални спектакъла, работилница и семинар
Организаторите се надяват да вкарат социалната тема в театъра в Пловдив
Не искаме театърът да остава само в сферата на забавленията. На много места театърът, дори най-комерсиалният, има послания, остър е политически, социално ангажиран – искаме да докараме това и в Пловдив. С тези цели стартира проектът „Театър на отговорността“, реализиран от екипа Борис Зафиров и Цвета Ерменкова в началото на октомври в Пловдив. В рамките на няколко дни се проведоха 3 спектакъла, 1 работилница и 1 семинар – всички те, обединени около идеята за социално отговорния театър.
Проектът се случи единствено с усилията на организаторите и техните многобройни партньори. Не искахме да влизаме в тежките процедури на общини и министерства, а искахме просто това да се случи, разказаха Борис и Цвета и изразиха огромната си благодарност към всички техни партньори – Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Нов Български Университет, НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, Драматичният театър – Пловдив, Театър „Хенд“, Петното на Роршах и много други. И резултатът от тази съвместна работа бе видим както за организаторите, така и за публиката – три пълни зали на спектаклите, много доволни хора от работилницата и благодарни участници от семинара.
Какви точно са идеите и и концепциите на проекта „Театър на отговорността“, как ще продължи той в следващите месеци и години, какви проблеми ще се опита да засегне и да потърси решение този проект? Четете в интервюто с Цвета Ерменкова и Борис Зафиров в KAPANA.BG:
– Как премина първото издание на „Театър на отговорността“ и кой беше най-интересният аспект в него?
Цвета Ерменкова: Според мен мина добре като цяло – имаше добра посещаемост на представленията. Работилницата също, там се събраха 13 човека, което е доста добре за една работилница. Интересно беше, че имаше хора с всякакъв профил – не само, свързани с театъра, а и такива с психология, педагогика и други. Получихме много добри отзиви, че е било смислено и ценно.
Борис Зафиров: Интересно беше, че нямаше и много пловдивчани – повечето хора бяха от София, от Бургас. Дойде също Елена Димитрова – за мен един от най-добрите ни млади актьори. Това, че тя дойде за нас беше показател, че правим нещо смислено – идват хора, които са утвърдени професионалисти. Основната ни идея в работилницата беше да покажем един етап в процеса на изграждане на едно документално представление. В последния ден организирахме един лабораторен процес, направихме деомнстрация на завършен етап, предварителен етап преди да започне същинската част при изграждане на драматургия.
Накрая всеки един индивидуално направи кратки етюди като лаборатория, която представя твоя личен образ и образа на персонажа, който си избрал. Ние разглеждахме насилието в училището и всеки един от нас показа това, правим паралели между нас, между наши лични проблеми и спомени, и проблеми, които визираме в конкретния случай
– Как протекоха представленията?
Ц.Е.: Представленията бяха на много актуални теми. „Лоши деца“ на Благой Бойчев засегна съвсем актуални проблеми в образователната система, много неща по време на форума, а и след като заъврши ги виждахме в медиите – постоянно имаше новини свързани с темат ани – насилието в училищата. Другото представление „Премълчаното разказано“ също беше много актуално.
Б.З.: Много беше важно да гледаме тези представления, за да разберем какво е документален театър, и после този документален театър да насочи внимание към тези теми. Ежедневно всички токшоута и всички предавания, които се занимават с темата явно не са достатъчни.
Според мен този проблем с училищата и насилието е следствие на тези 15 години след 89 година, когато хората не си даваха сметка какво ще се случи, като се подменят ценностите. Младият човек няма никакви ценности – няма уважение, няма такт. Не искам да казвам силни думи, но колко често ставаме свидетели на някаква агресия, която е продиктувана от липса на възпитание? Но и в същото време не искам да генерализирам за младите – има толкова много млади хора, които правят супер готини неща.
– Как ще продължите да засягате тези теми?
Ц. Е.: Догодина най-вероятно ще е друга темата на форума. Но в това издание проведохме един семинар, в който взеха участие педагози, представители на различни организации, които се занимават с приобщаващо образование. Заявиха желание за партньорство по темата. Ние също искаме да включим и учителите, защото те са много важни. Семинарът беше полезен – казаха се много неща, които трябваше да бъдат казани. Даде се повече яснота на хората, които не знаеха какво е документален театър и с какво се занимава. Добре беше, че имаше представители на хора от различни сфери.
Цялото интервю четете в KAPANA.BG
